Към всички статии

Лимфоми на тънкото черво

main image

Лимфомът на тънкото черво е един от най-често срещаните злокачествени заболявания на тънкото черво, които съставляват приблизително 25% от всички първични злокачествени заболявания на тънките черва и около 40% от всички първични стомашно-чревни лимфоми.

Тънкото черво е второто най-често място на лимфом, възникващ в стомашно-чревния тракт, а илеумът е най-често засегнатата част. Най-често срещаните лимфоми в тънкото черво са дифузен голям В-клетъчен лимфом, последван от MALT лимфом, лимфом на Бъркит, свързан с ентеропатия Т-клетъчен лимфом и фоликуларен лимфом.

Лимфомите на тънкото черво могат да бъдат първични (произтичащи от лимфната тъкан на тънките черва) или вторични на системен лимфом. Първичните лимфоми са редки - съставляват 1-3% от стомашно-чревни злокачествени заболявания, но те са вторият най-често тумор на тънкото черво след аденокарциноми.

Лимфомите най-често се срещат около шестото десетилетие от живота и макар и рядко в детска възраст, те са най-честите тумори на гастроинтестиналния тракт в тази възраст. Етиологията обикновено е неизвестна, въпреки че повишаването на честотата на неходжкиновия лимфом е свързано с повишаване на вродената и придобитата имунна недостатъчност.

Рисковите фактори, свързани с патогенезата на лимфоми на тънкото черво, са някои инфекции, дължащи се на Helicobacter pylori, инфекция с вируса на човешкия имунодефицит, Campylobacter jejuni, вируса на Epstein-Barr, вируса на хепатит B, човешки Т-клетъчен лимфотропен вирус-1 и някои възпалителни състояния като цьолиакия, възпалително заболяване на червата, атрофичен гастрит и паразитна инфекция.

Клиничните находки не са специфични и това води до забавяне на диагнозата. Най-честите симптоми са болка в епигастриума, загуба на тегло и анорексия, гадене и повръщане. Други симптоми, срещани при тези пациенти, са кървене на стомашно-чревния тракт и наличие на коремна маса и перфорация на червата, главно в тънко черво.

По-голямата част от лимфоми на тънкото черво са с B-клетъчен произход, докато само 8%-10% показват Т-клетъчен произход. Лимфомите на тънкото черво представляват хетерогенна група от субекти, произхождащи от различни клетъчни линии, с лимфоидна клетка при различен стадий на развитие и с различно биологично поведение.

Лимфомите се срещат по-често у деца и млади индивиди и показват тенденция за доминиране сред мъжкия пол. Макроскопски растат значително по-бързо от карцинома. При нарастването си се проявяват с обструктивни нарушения. Туморът може да бъде дефинитивно хирургически отстранен. Може да даде обаче и ранни метастази в черния дроб, лимфните възли, костния мозък и белите дробове.

Лимфомът разраства първоначално в субмукозата и след това инфилтрира и вторично разрушава и разязвява лигавицата. Разраства и към мускулния слой на чревната стена. Представлява ограничена спрямо околните тъкани туморна маса с белезникав цвят.

Микроскопската характеристика е на В-клетъчен лимфом, по-често с ниска степен на малитненост, Т-клетъчни лимфоми в тънкото черво се развиват във връзка със синдрома на малабсорбция.